Черната ми рокля
Онази, черната ми рокля
все по широка взе да става.
Никак вече не ми е по мярка.
Или аз се смалявам,
или плата не го бива.
Все се отпуска.
А ръкавите,
дето си бършех очите,
протриха се,
на дупки са целите
и за носни кърпи не стават.
Само за няколко месеца
почти ги отрязах до горе.
Какъв е този плат...?
Погребеш двама-трима
и хоп-до лакти.
Заровиш още един-двама
и хоп-до презрамки.
Парцали, парцали ти казвам.
А и тези шивачи
не оставят по дълги ръкави,
че да има резерва.
Ще започна да режа отдолу,
то както е тръгнало
все пред мене минават.
Тежат ми вече.
Моля се да спрат.
Но аз роклята ще си я пазя.
За моят ред, като дойде.
Нали и тогава ще бъда със нея.
Доста вече е късичка, но...
Тя така ми отива...
А с тази малка черна рокличка...
ще бъда красива,
много красива...
© Анета All rights reserved.
