Aug 18, 2010, 10:43 PM

Черната ми рокля 

  Poetry » Other
779 0 11

Онази, черната ми рокля

все по широка взе да става.

Никак вече не ми е по мярка.

Или аз се смалявам,

или плата не го бива.

Все се отпуска.

А ръкавите,

дето си бършех очите,

протриха се,

на дупки са целите

и за носни кърпи не стават.

Само за няколко месеца

почти ги отрязах до горе.

Какъв е този плат...?

Погребеш двама-трима

и хоп-до лакти.

Заровиш още един-двама

и хоп-до презрамки.

Парцали, парцали ти казвам.

А и тези шивачи

не оставят по дълги ръкави,

че да има резерва.

Ще започна да режа отдолу,

то както е тръгнало

все пред мене минават.

Тежат ми вече.

Моля се да спрат.

Но аз роклята ще си я пазя.

За моят ред, като дойде.

Нали и тогава ще бъда със нея.

Доста вече е късичка, но...

Тя така ми отива...

А с тази малка черна рокличка...

ще бъда красива,

много красива...

© Анета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??