МаЖор
93 results
На стръмен бряг подхлъзване е лесно,
разминеш ли духовно и телесно.
Духът поиска ли, си път намира,
буксува, драпа или се провира.
С молитва, с обич и със сълзи даже, ...
  310 
Да се стопиш... Стопеното отвътре
изтича се през процепа на мрака.
Опарва с' светлината на кандило
и се отлага в тебе без да чака.
Надраскан лист изгарящ ти ръцете. ...
  409 
Прилича на сила,
а всъщност на слабост прилича.
Любов проявила,
а някак не знай да обича.
Подава ръка, ...
  677 
Проклинам непознатите мостове
превели ме в деня ти необятен,
където никнат плевели наяве,
а твоя свят остава непонятен.
Преглаждам бръчки. Вчесвам си косите, ...
  503 
По стъпките те следвам отдалече.
Броя ги. Искам да те стигна.
На пръсти да вървя и вече,
до твоя дух високо да се вдигна.
Пресичам степи, острови, пустини. ...
  454 
Има ли лимит на добротата?
Достига ли до ръбче да прелее?
Затваря ли понякога вратата,
когато прекалили сте с нея?
Навярно ѝ тежи от постоянство, ...
  760 
Стрелям на сляпо.
С облачен принос
на едри парцали
вали обич в мен.
Не си ли усещал ...
  587 
Искам те, като никога повече.
Побелявам в очакване. Губя се.
Прекратявам усмивки замислени.
Боледувам наяве безмислено.
Построи ми дворци от безвремие ...
  551 
Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи
и тъмнее подобно на мрака.
Прозрачна ли съм и дали ми личи,
как душата гаснеещо чака,
да запаля искрата в насъщния път ...
  1004 
Проехтяват в мен, като приказка.
Прогнозират в началото края си.
И затръшват вратата си рязко.
Лутат се между ада и рая си.
Снежни кули с лилави стени ...
  630 
Непразната утроба със съмнения,
пулсира между гъгнещите мнения...
Очите изсветляват се от взиране.
И сълзите си имат предозиране.
Очакването може да убива. ...
  516 
Търкулнат кестен, уж преместен.
Живот избутан и профукан.
След "ласките" на някой " честен",
се чувстваш точно поизчукан...
Зъби стискаш, уж се кискаш. ...
  460 
Осми ден от отминала седмица
и потретваща грешка повторна.
Богатей сиромахът в оскъдица,
сам зазидан в килия просторна.
Издълбани гробове- запълнени ...
  653 
На този храм порутен всяка тухла
надвиснала над вярата ми сляпа,
с един гробовен тътен в мен избухва.
Сама изграждам своята си стряха.
Приклякам от понесени надежди ...
  596 
Достигаш до тотален дефицит
изсмукал до предела всички сили.
Изчерпал потенциала до лимит
с болести ръцете ти извили.
Трепериш? Простиш самота ...
  533 
Чернилката от въглени събирам,
светът е заравнен догоре с нея.
Как да мога в черно да намирам
още смисъл за да оцелея?
Как да си намирам цветовете ...
  557 
Как заличаваш белег на белязан?
Как газиш сух, до шия във водата?
Как проговаряш ням, с език отрязан?
Стоиш встрани, а всъщност си в средата.
Със спрял часовник, време как засичаш? ...
  750 
... И те чакам в своя си облачен път,
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед. ...
  498 
Красива сбъднатост надскочила мечтите ми,
осмисляща делата ми и топлеща в дните ми!
Пораснала в любов, трептиш с очарование!
Обич моя! Вики! Щастие! Сияние!
Сън ли си ми, рожбо- не искам да се будя. ...
  489 
Потърси ми ти нови доспехи
или мене впрегни вместо коня.
Аз се чувствам в тълпата без дрехи.
Нещо недосегаемо гоня...
Погреби ми пробитите блянове, ...
  465 
Искам да заспя, за да не помня.
Когато ти запя и ми припомни...
Онази болка сгушена в гърдите,
преля в река от сълзи от очите.
Заслиза болката и по-надолу, ...
  468 
Предели безпределни с причина
надскочени, с устрем окрилени.
Старо русло, то за миг отмина,
в новото макар да сме "зелени".
Смелост блика - страхове отмива. ...
  534 
Запролетените мечти цъфтят,
преместват облаци в душата
и пускат ги да извалят,
за да полеят с тях цветята
наболи върху рохка пръст, ...
  580 
Прораснал плод съвсем недоброплоден,
прогниващ, като стъпкана черница.
Отгризнат лъч любов, неблагороден,
сляп, като на слънцето - къртица.
С мними правила успех бележи ...
  1006 
Перспективата се разкривява...
Хоризонта ти измества.
Какво ти взима... и ти дава?
В делник, празник ли ще честваш?
С опиващ вкус на старо вино. ...
  601 
Докосваш се до Божието слово,
да следваш него се стремиш,
но натежва, сякаш е олово,
кривваш и току се провиниш.
Не смей в Бога, нивга да се вричаш. ...
  484 
Душата (ми) е с цвят на кехлибар.
Блести в златисто някога, обаче
изгубва се и става помътнял,
някой щом накара я да плаче.
Кой има право светлата душа, ...
  544 
Пресъхващо сърцето търси влага
от сълзи искрени на някого обичен.
Някой теб пред себе си да слага
и да напада всеки с теб себичен.
С любовта си можещ да извади ...
  468 
Пътят никога не води назад.
Дали ще си същият, тръгнал по него?
Вярваш, че можеш, докато си млад,
че има бягство от личното его.
Щом ще постигаш душевния ред, ...
  580 
... И ако днес се плисне изведнъж,
подобно дъжд от облак се излее,
сълза солена в погледа на мъж,
неистово щом мисли си за Нея...
В къдриците ѝ сушав водопад, ...
  613 
Тъга ли е? Боли ли безгръбначност?
Простенваш в агония, пронизвайки
сам очите си със стъклена прозрачност.
Излизаш от живота си изнизвайки се.
Няма смисъл ничие мълчание ...
  601 
Утоли сухотата на бъдното.
Закачи брошка с образ на птица.
Нова песен запей. До отвъдното
следвай себе си. Вместо в матрица,
изживей го живота, препълвайки ...
  590 
Посърнала сърна в среднощни срещи.
Просветва светлина в църковни свещи.
Преброден брод към преизподня.
Изровен ров с ръце ще роня.
С взор в земята, теб да зърна. ...
  468 
Преливникът изронва бреговете ни.
Грешките преливат през преливника.
Рушащо се корито на доверие.
Изтича вяра, празни се коритото...
Влива ли се вяра нова в дните ни? ...
  498 
Усмихни се на сенките в себе си.
Те за лошите днес са утеха,
че си грешен човек, като някои,
дето дяволът шил им е дреха...
Примири се. Приеми тези истини. ...
  988 
Водопадът от думи сякаш пресъхна...
Махайки в нищото, диря водата,
която дочувах преди да заглъхна.
Ще я откупя, каква е цената?
Имам пресъхващи слъзни канали. ...
  574 
Преливат ми тъгите от очите
и сгушена в себе си мълча.
Прегръщам на душата си стените,
преглъщайки и твоята тъга.
Настръхвайки от твои студове, ...
  515 
Бледнее правотата, губи смисъл
и земна твърд пропада под краката.
Подхлъзване на лед в чужда мисъл
в синджирна брънка скъсана халката.
Пришити добрини с конец изкуствен. ...
  640 
Догарящ огън. Гърчи се на него.
Добива форма тленно-причудлива,
отлитащ дух, помитащ всяко его
със спомена, когато си отива...
Напред върви - на място си остава. ...
  557 
Вдлъбнат поглед в изпъкващи истини,
тихо нашепва клетви измислени.
Скупчени писъци само преглътнати
мисли на свитъци. Скулите хлътнали,
сгърчени вежди и бяло на темето... ...
  1226 
Random works
: ??:??