Черно и бяло
На два различни полюса сме с теб.
На твоя - вечно лято, на моя - зима люта, безпощадна.
А къщата ти - замък върху златен пясък,
е тъй различна от дома с основа твърдата земя.
Надеждата за теб крепи света,
така наивно вярваш на това,
а аз - съмнявам се във всичко,
дори в най-чистата сълза.
Да, аз и ти различно виждаме света -
за тебе всичко е съдба, за мен - борба.
За теб каквото писано е, то ще стане,
аз вярвам, че в живота трябва да си войн.
„Човекът ражда се свободен” - казваш ти,
аз мисля - „свобода се извоюва”.
Ти вярваш - хората добри са,
аз вярвам - има доброта.
Успокояваш се, че дал си всичко,
укорявам се, че мога още аз.
Спокоен ти си , все още жив си,
бушуват в мене мисли за смъртта.
Ти виждаш красота във всичко,
аз знам, че има красота сред тази нищета.
За тебе всичко е любов и в розово е тя,
за мене любовта е най-голямата война.
Животът е за тебе плаване по повърхността,
за мен- разходка по ръба.
Светът - за двама ни различен -
монета е една със две лица.
Дали ще виждаме ези или тура,
една и съща си остава стойността.
И тъй, съдбата с тебе ни събра
живота да живеем във борба,
и щом денят не си отива, не зърне ли лицето на нощта,
така и бялото във тебе да умира без черното на моята душа.
© Кикито All rights reserved.
