ЧЕРНОГЛЕД

Истината грозна отрано опознах,

всичко за съдбата тежка аз разбрах.

Тези мисли черни гонят ме, уви,

трудно сън спокоен вечер ме лови.

Опитвам да се моля всеки Божи ден,

чувствам се безсилен, даже застрашен.

Дали се още Бог за нас от Рая грижи?

Или гръб е нам обърнал отпреди години?

Лесно е да съдим всички хора външни,

но защо не видим, че и ний сме мръсни.

Гледа всеки само личното си благо,

за ближния обаче не дава той и драго.

Ценностите святи гният във канала,

ред или закони - никакви ги няма.

Никой не 'ценява своите блага,

все ламти за още дажби и пара.

Хората се често отдават на пороци,

бързо пренебрегват житейските уроци.

Искат от живота да грабят с шепи пълни,

ала стават им сърцата смачкани и тъмни.

Навънка кой какъв е трудно се разбира,

не може безусловно доверие да има.

Опасно е дори ръка да подадем,

може и душата да си продадем.

Толкоз много жертви на кражби и измами,

дебне вън негодник, залага ни капани.

Толкоз много тънат във пълна нищета,

дебнат иззад ъгъл съдбата и смъртта.

Насилие, страдание навред във обществото,

проправило си път е вътре в него злото.

Всеки ден се лее нейде кръв невинна,

рано или късно злото ни застига.

Който е погълнат от всичкото това,

повален ще падне, надвит от лудостта.

Животът е коварен и тъй несправедлив,

разправят ни, обаче, че бил е той красив.

И чудя се - защо ли животът е хомот,

накъде ли той отива, иде ли потоп?

Мечтае всеки вярващ да иде на Небето.

За жалост, всички ние страдаме под него.