Чертаеше сенки нощта,
душата самотна обича
да търси далечна звезда
и нея на теб да нарича.
Чертаеше сенки нощта,
рисуваше всичко със думи
и тази красива игра
превръщаше в чувства и рими.
Чертаеше сенки нощта,
поискала полет безкраен,
изпълнен със синя мечта,
прекрасен, любим и нетраен.
Чертаеше сенки нощта,
сърцето ми още те чака,
но после дъждът заваля
и ти се изгуби във мрака.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
