Разумът носи червени пантофи
и стъпва на пръсти във моята стая.
Когато объркам житейските строфи,
когато се тръшкам и все ми е тая,
гласът му ме сепва -
глас неподкупен.
Вдига ми летвите,
после ги чупи.
Когато загубят краката ми почва,
пантофите стават на лодки и люлки.
Майка ми носи червено нарочно.
Единствено тя е червена светулка.