Jan 12, 2011, 6:45 PM

Червено

  Poetry » Other
886 0 0

В мрака тъмен и опасен наблюдават те очи червени.

От Ада ги изпратиха и им заповядаха

да убиват и разкъсват плътта туптяща,

от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.

Луна – червена.

Очи – червени.

Земя – попила от кръвта примамлива.

Животът вечно ще ги съживява

и омразата в телата им на разходка ще блуждае,

докато не заприличат те на ходещо цвете овехтяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...