Jan 12, 2011, 6:45 PM

Червено

  Poetry » Other
883 0 0

В мрака тъмен и опасен наблюдават те очи червени.

От Ада ги изпратиха и им заповядаха

да убиват и разкъсват плътта туптяща,

от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.

Луна – червена.

Очи – червени.

Земя – попила от кръвта примамлива.

Животът вечно ще ги съживява

и омразата в телата им на разходка ще блуждае,

докато не заприличат те на ходещо цвете овехтяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...