May 17, 2012, 10:39 AM

Червило

  Poetry » Love
785 0 0

Всички се смяха, а той бе на пода,
стискайки в длани червило,
a аз пък си мислех: '' Защо ли, за бога,
на момчето за гримове става му мило?''

И веднага му лепнаха те етикета,
че обичал и пудра, и руж,
и ставало тъй в пубертета,
щом майката ражда ''не-мъж''...

Но никой от тях дори не запита
дали за друго тоз момък тъжи,
дали с червилото целувка забита
в гърдите му още тежи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...