17.05.2012 г., 10:39

Червило

789 0 0

Всички се смяха, а той бе на пода,
стискайки в длани червило,
a аз пък си мислех: '' Защо ли, за бога,
на момчето за гримове става му мило?''

И веднага му лепнаха те етикета,
че обичал и пудра, и руж,
и ставало тъй в пубертета,
щом майката ражда ''не-мъж''...

Но никой от тях дори не запита
дали за друго тоз момък тъжи,
дали с червилото целувка забита
в гърдите му още тежи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...