''Честита Коледа"
Какво Коледата в края на таз' година ти донесе?
Онези чудеса, които очакваме със снега? Само че
днес е различно и сняг не вали, а сам край незапалената
камина надигаш чаша ти. Какво ти носи тази вечер
на мечти, на очакване и на звезди? Малко самота,
спомени красиви и болка от любовта? Е, добре дошъл
в това, което аз наричам "Света!". Несправедливо е да
сме сами, а елхата снежна в двора да блести...
Възрастните чакат си децата да се съберат около
софрата. Двойките с любов се опияняват и на
страстите си се отдават. Подаръци всички си разменят,
чувствата искрени помежду споделят. Очи искрят,
парят от радостни сълзи, колко усмивки, колко
щастливи по земята съдби... А ние къде сме, кажи?
Изгубени в своята мъка, поредна неслука тешим.
Чашата уиски всичко лекува, съгласен си ти...
И тъгата бавно пътува към някой друг, невинен човек.
На кой подвластен е този двадесет и първи век...
Усмивка на някой даряваш, но като мен сам оставаш.
Сълза се стича по безизразното лице, пада маската,
която носиш пред света и чувстваш зла самота...
Весела Коледа! Какво по-добро? Няма огън в камината,
много болка и мъка тежи на гърбината. Пускаш сълза,
но не от радост и свян, а защото отново си сам!
Толкова ли искахме от света? Едно топло сърце, една
нежна ръка, някой да ни обича и вече да не е така
пусто в нощта на сбъднатите чудеса... Ето го нашето чудо,
пак то е грехът. Така ще мине тази нощ, както всяка
минала преди. На сутринта ще се събудиш, отрупан
от подаръци и цветя... За какво е всичкото това?
Няма го този, когото обичаш, няма я любовта. И в седем
сутринта чашата напълни, до дъно, нали?!
Весел пореден ден на самота, честита Коледа...
© Любослава Банова All rights reserved.
