Какво Коледата в края на таз' година ти донесе?

Онези чудеса, които очакваме със снега? Само че

днес е различно и сняг не вали, а сам край незапалената

камина надигаш чаша ти. Какво ти носи тази вечер

на мечти, на очакване и на звезди? Малко самота,

спомени красиви и болка от любовта? Е, добре дошъл

в това, което аз наричам "Света!". Несправедливо е да

сме сами, а елхата снежна в двора да блести...

Възрастните чакат си децата да се съберат около

софрата.  Двойките с любов се опияняват и на

страстите си се отдават. Подаръци всички си разменят,

чувствата искрени помежду споделят. Очи искрят,

парят от радостни сълзи, колко усмивки, колко

щастливи по земята съдби... А ние къде сме, кажи?

Изгубени в своята мъка, поредна неслука тешим.

Чашата уиски всичко лекува, съгласен си ти...

И тъгата бавно пътува към някой друг, невинен човек.

На кой подвластен е този двадесет и първи век...

Усмивка на някой даряваш, но като мен сам оставаш.

Сълза се стича по безизразното лице, пада маската,

която носиш пред света и чувстваш зла самота...

Весела Коледа! Какво по-добро? Няма огън в камината,

много болка и мъка тежи на гърбината. Пускаш сълза,

но не от радост и свян, а защото отново си сам!

Толкова ли искахме от света? Едно топло сърце, една

нежна ръка, някой да ни обича и вече да не е така

пусто в нощта на сбъднатите чудеса... Ето го нашето чудо,

пак то е грехът. Така ще мине тази нощ, както всяка

минала преди. На сутринта ще се събудиш, отрупан

от подаръци и цветя... За какво е всичкото това?

Няма го този, когото обичаш, няма я любовта. И в седем

сутринта чашата напълни, до дъно, нали?!

Весел пореден  ден на самота, честита Коледа...