''Честита Коледа"
Какво Коледата в края на таз' година ти донесе?
Онези чудеса, които очакваме със снега? Само че
днес е различно и сняг не вали, а сам край незапалената
камина надигаш чаша ти. Какво ти носи тази вечер
на мечти, на очакване и на звезди? Малко самота,
спомени красиви и болка от любовта? Е, добре дошъл
в това, което аз наричам "Света!". Несправедливо е да
сме сами, а елхата снежна в двора да блести...
Възрастните чакат си децата да се съберат около
софрата. Двойките с любов се опияняват и на
страстите си се отдават. Подаръци всички си разменят,
чувствата искрени помежду споделят. Очи искрят,
парят от радостни сълзи, колко усмивки, колко
щастливи по земята съдби... А ние къде сме, кажи?
Изгубени в своята мъка, поредна неслука тешим.
Чашата уиски всичко лекува, съгласен си ти...
И тъгата бавно пътува към някой друг, невинен човек.
На кой подвластен е този двадесет и първи век...
Усмивка на някой даряваш, но като мен сам оставаш.
Сълза се стича по безизразното лице, пада маската,
която носиш пред света и чувстваш зла самота...
Весела Коледа! Какво по-добро? Няма огън в камината,
много болка и мъка тежи на гърбината. Пускаш сълза,
но не от радост и свян, а защото отново си сам!
Толкова ли искахме от света? Едно топло сърце, една
нежна ръка, някой да ни обича и вече да не е така
пусто в нощта на сбъднатите чудеса... Ето го нашето чудо,
пак то е грехът. Така ще мине тази нощ, както всяка
минала преди. На сутринта ще се събудиш, отрупан
от подаръци и цветя... За какво е всичкото това?
Няма го този, когото обичаш, няма я любовта. И в седем
сутринта чашата напълни, до дъно, нали?!
Весел пореден ден на самота, честита Коледа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Банова Всички права запазени
