Честно
ЧЕСТНО
Вече трудно общувам с поетите,
а разумните не искам и да виждам.
Искам като правя равносметката,
да не липсвам и да не съм излишен.
С птичетата сутрин да кълва росата,
с влюбените да броя звездите,
искам някому безкрайно да му трябвам
и някой всякъде за мен да пита.
И когато вляза във душата на земята,
някой кръстом вино да разлее,
за да види как усмихната тревата
ще избухне в орхидеи
и ще замирише тънката свещица
на кафе, на блус и полет.
Прости, Животе, ако можеш!
Не знам дали те изживях, но те обичах!
Казвам го, защото сме приятели,
за разлика с поетите и не.
За мене Ти си Необятът,
както вярвам, че и Аз за Теб.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
