Jan 30, 2007, 11:15 PM

Четири сезона

  Poetry
625 0 1
Ти си като нежна пролет-
изпълваш ме със красота.
Разхубавявам се и се чувствам
най-красивата жена.
Ти си като знойно лято-
обсипваш ме със дива страст.
Само с една дума
и имаш над мен безкрайна власт.
Ти си като тиха есен-
даваш ми нежна любов.
Приютяваш ме и ме закриляш
от живота суров.
Ти си като бяла зима-
приспиваш ме със мъжките си ръце.
Докосваш ме и изтръпвам,
а заедно с мен и моето сърце.
Ти си всичко което мога да имам-
четири сезона са събрани в теб.
И аз със пълни шепи взимам
от най-прекрасният човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...