Четири сезона
Върхът ли е целта ми на живота
или е пътят, водещ ме до там?
И прав ли е Конфуций*, щом с охота
поемам този път отново сам?
И колкото е труден - по е лесно
да избереш другаря си за път,
да преживяваш заедно, чудесно,
отворил сетивата към светът.
В началото през нивите, огрети,
ухаещи на оран и на пот,
шептящи за обядите невзети,
но вдъхващи надежди за живот!
Минаваш през цъфтящите градини -
изпращат те, помахвайки със цвят
и молейки цветът им да премине
с ухание през целият ни свят.
Нагоре - студ, мъгли и вятър бурен
запраща във лицето ти дъжда,
но трябва ли да ти се струва труден,
досаден път - щом вижда се върха!!!
Последни метри - сняг и преспи страшни -
хрипти дъхът и пулсът - ускорен,
виелици, лавини, бури прашни
не ще да спрат те порива у мен!
Застанал там, преминал покрай всичко,
надкрачил мъки, ярост, суета,
все-повече усещам как обичам
по труден път да крача през света!
И прав ли е Конфуций най-накрая -
целта на всеки, както той реши,
дали ще да изкрачи, без да знае
какво отвъд върха висок лежи...
* "Пътят е целта" - Конфуций
© Станимир Власакиев All rights reserved.
