Четири сезона
Пролет над града
Снегът се стапя
под нежните слънчеви лъчи,
а хладният пролетен въздух трепти
и завладява града с неповторима свежест,
с мирис на пролет, с мирис на живот.
Аромат на канела и сутрешно кафе,
пролет идва - ново начало, ново небе.
Сутрешната красота - слънце, утрин, топлота,
обгръща ме рано-рано сутринта.
Пролетта дойде,
рожба на природата,
живот и енергия разпръска,
пролетта - красива, нежна,
желана и мечтана.
В лилаво-розава коприна обвита,
с аромат на цъфнал карамфил,
пролетта дойде, а аз съм тук,
за да чуя песента на кокичетата.
Лятна фиеста - 100 градуса по Фаренхайт
Слънцето безмилостно пече,
над полето със слънчогледи,
а маранята неподвижно замъглява
хоризонта на океана.
И там - под небето на Тоскана,
лятото танцува стоя танц,
в бяла ефирна рокля обладава
дните дълги със своята страст.
От фонтана хладки капки пръскат,
на площада хората се веселят,
а децата си играят
със захарен памук.
Ухание на парфюм - красива дама,
шоколадов сладолед - страстта разтопява,
капчицата пот по тялото пролазва,
желанието пулсира, а лятото се разгорещява.
Приятно усещане на пълна вана,
с бистра, ледена вода,
нощта нагорещяла разтопява тя
и охлажда лятната топлота.
Есен в Париж
Умиращи листа във всички цветове,
палитрата на есента рисува града,
град на любовта,
град на поезия, пропита с вино.
По Монпарнас художниците рисуват есента,
от бистрото се чува шум на тракащи чаши,
мириса на парижкото кафе,
примесен с аромат на цигарен дим.
Есен в Париж - музика за душата,
песен за сърцата,
мед за сетивата.
Развяла пъстроцветни крила,
обвила е тя града на любовта -
в цветовете на смъртта.
Есента.
Капчица кръв върху снега
Пътищата са пусти - заледени.
Природата спи под бяла покривка,
снегът блести като хиляди кристали,
а дърветата са унило натежали.
Пътеката е неотъпкана, студена,
сама съм в бялата пустиня - заледена,
капчица кръв по белия сняг
самотата възпира за час.
Тишината пее - шепти,
в ухото ми звуци едвам чувам,
спомени за по-топли дни
в съзнанието ми тъгуват.
Ала зимата студена
обгръща ме със своя плащ,
казва ми: "Недей плачи с тези кървави сълзи."
Затварям очи -
усещам аромат на чай с ром,
вкуса на черен шоколад
и усещане на топла целувка.
Страст ще ме стопли
в тези студени нощи,
звукът от тлеещия огън в камината,
песента на снежинките бели, които ми шенпат:
"Пролет... пролет идва!"
© Бианка All rights reserved.
