Dear, my love
Do you want a kiss of spring – It’s my new love?!
Do you want a fraud of summer – It’s lying love?!
Do you want a misery of autumn – It’s dying love!?
Do you want a solitude of winter – It’s frizzing love!?
The spirit’s whisper through Evil’s murmur…

Искаш ли да помечтаеш с мечтите си?
Искаш ли да превземеш света на желанията си?
Искаш ли да пътуваш към миналото през бъдещето?

Искаш ли да се съживиш с пролетта?
Искаш ли да оживееш след загиващата зима в палитрата на пролетта?
Искаш ли да заплениш изгряващото слънце през първия пролетен ден?
Искаш ли да си съпричастен с блясъка от тъга по отминалата есен?
Искаш ли игриво да гали косите ти, жадуващи милувка, хладния вятър през втория пролетен ден?
Искаш ли да усетиш все още присъстващата ледената прегръдка от самота на зимата?
Искаш ли да броиш капките от пороя пролетни сълзи, потъващи в раззеленялата се поляна през третия ден от чаканата пролет?
Искаш ли да усетиш горчивината на падналите дъждовни сълзи все още спомняща си мъката през ледено студената зима?

Искаш ли да се изпепелиш с лятото?
Искаш ли да усетиш горещия огън от любовта в кипящата ти кръв в спектъра на лятото?
Искаш ли да изгориш от племенните слънчеви лъчи през първия летен ден?
Искаш ли да разтопиш останалата нотка хлад от пролетта?
Искаш ли да чакаш горещия вятър през третия летен ден?
Искаш ли да изсушиш пътеките от дъждовни сълзи по бузите ти?
Искаш ли да усетиш нежното лятно рамене през третия горещ ден?
Искаш ли да намокриш пресъхналите очи с порой от горещи капки?

Искаш ли да се върнеш в миналото с идването на есента?
Искаш ли да оживеят все още тлеещите спомени за измамната любов през лятото?
Искаш ли да се затоплиш д бледите лъчи на угасващото есенно слънце през първия ден?
Искаш ли да искаш ли да усетиш безличната прегръдка на лицемерното лято?
Искаш ли да повикаш хладния вятър през втория есенен ден?
Искаш ли да споделиш болката си на напомнящият за самотната зима бриз в меката хлад носещ шепота из опожарените есенни листа към зимната приказка?
Искаш ли да чакаш есенния порой през третия ден?
Искаш ли да прикриеш тъжните сълзи, а да се попиват в падналите жълти листа, сякаш парченца изгорена хартия от нарисуваното сърце за двама?

Искаш ли да умираш бавно със настъпващата зима?
Искаш ли да потънеш в бялата самота?
Искаш ли да жадуваш лъч слънчева светлина, макар и през черно – сивите облаци през първия ден от зимата?
Искаш ли да потърсиш новото в белия мраз дори да те боли  все още от живите рани останали от изгарящото лято?
Искаш ли да бягаш от ледения вятър през втория зимен ден?
Искаш ли за мразиш опустяващият душата ти бриз, бутащ те все по-близо до пропастта от мъка слята с изкуствено прекрасно бяло?
Искаш ли да хващаш красивите снежинки през третия ден от ледената зима?
Искаш ли да намериш щастието в ледената прашинка от самота и тя да се стопи безвъзвратно в жадуващите ръце, мечтаещи така да изчезват и замръзналите горещи сълзи останали от измамата на лятото и подтиквани от тъжната есента, затворени от мразовитостта на зимата?

Искаш ли да ти разкрия тайната – това е плачещия шепот на сърцето ти, това е крещящия шепот на сълзите ти, тона са четирите шепота на душата ти!?!?