May 6, 2014, 9:53 PM

Четири след полунощ 

  Poetry » Love
753 0 1

И ме обзема тиха, тиха носталгичност -

на допир със душата ми е кадифена.

В очите ми блуждае друга личност,

от гняв, от болка и от ярост покосена.

 

До колене нагазих във лъжите ти.

И сутрешното ми кафе ухае на заблуда.

Била ли съм частица от мечтите ти?

Била ли съм на твоето сърце полуда?

 

На клепките тежи ми разочарование.

Задето вярвах в теб. Че си различен.

Задето цялата затъвах във незнание,

а ти бе по-находчив, умен и циничен.

 

Задавих се в рояка на красивите ти думи.

Във всичките следполунощни вечери.

В изкуствената (явно) близост помежду ни.

Във обещанията и клетвите изречени...

 

Сега съм толкова неясна и безпътна;

във мен е хаос от носталгично спомняне.

Дори и много да горчи, ще го преглътна –

горчилката ще има функция на напомняне.

 

© Ая All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво, но на места излизаш от ритъма.Но това е поправимо.Поздрав!
Random works
: ??:??