Aug 21, 2010, 4:58 PM

Четвъртият път

  Poetry » Love
898 0 1

Когато за първи път в нещо се клех,
то беше за обич, то беше във вярност,
но ти ме отблъсна и нищо не взе -
тогава душата остави в страдание.

Когато за втори път си обещах,
че няма да търся любовния трепет,
ти ме сломи и прилъга ме пак,
както с играчка прилъгва се бебе.

Когато за трети път казах си аз:
"Ще съм по-силна, по-силна от него!",
измами ме с тази упойваща страст,
дойде и отново живота завзе ми.


-
Тогава се питам - какво е сега?
Отново ли си победителят ти,
и как - като няма любов, нито страст?
Сърцето умира след първите три.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...