Mar 20, 2012, 4:01 PM

Чичопей

  Poetry
1.5K 0 12

 

 

 

                  Ч И Ч О П Е Й

 

 

На клонче неразцъфнало в душата

е кацнал този странен чичопей.

Храна не иска, не е на заплата,

а как безгрижно птиченцето пей.

 

Опитвам се да го прогоня с мисли,

че много рано се е настанил

на сцената в конкурса за солисти,

но не престава пак певецът мил.

 

И как да ми повярва, че дуетът,

замислен с мен, е нотно ослепял?

Дори ми опонира той: Поетът

от детството с надежда в теб е пял!

 

Усмихвам се с вина пред аргумента

на непознатия си адвокат.

Разпявам светли чувства и концертът

започва с три октави по-богат.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...