20.03.2012 г., 16:01 ч.

Чичопей 

  Поезия
882 0 12

 

 

 

                  Ч И Ч О П Е Й

 

 

На клонче неразцъфнало в душата

е кацнал този странен чичопей.

Храна не иска, не е на заплата,

а как безгрижно птиченцето пей.

 

Опитвам се да го прогоня с мисли,

че много рано се е настанил

на сцената в конкурса за солисти,

но не престава пак певецът мил.

 

И как да ми повярва, че дуетът,

замислен с мен, е нотно ослепял?

Дори ми опонира той: Поетът

от детството с надежда в теб е пял!

 

Усмихвам се с вина пред аргумента

на непознатия си адвокат.

Разпявам светли чувства и концертът

започва с три октави по-богат.

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??