Чичопей
Ч И Ч О П Е Й
На клонче неразцъфнало в душата
е кацнал този странен чичопей.
Храна не иска, не е на заплата,
а как безгрижно птиченцето пей.
Опитвам се да го прогоня с мисли,
че много рано се е настанил
на сцената в конкурса за солисти,
но не престава пак певецът мил.
И как да ми повярва, че дуетът,
замислен с мен, е нотно ослепял?
Дори ми опонира той: Поетът
от детството с надежда в теб е пял!
Усмихвам се с вина пред аргумента
на непознатия си адвокат.
Разпявам светли чувства и концертът
започва с три октави по-богат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
