20 mar 2012, 16:01

Чичопей

  Poesía
1.5K 0 12

 

 

 

                  Ч И Ч О П Е Й

 

 

На клонче неразцъфнало в душата

е кацнал този странен чичопей.

Храна не иска, не е на заплата,

а как безгрижно птиченцето пей.

 

Опитвам се да го прогоня с мисли,

че много рано се е настанил

на сцената в конкурса за солисти,

но не престава пак певецът мил.

 

И как да ми повярва, че дуетът,

замислен с мен, е нотно ослепял?

Дори ми опонира той: Поетът

от детството с надежда в теб е пял!

 

Усмихвам се с вина пред аргумента

на непознатия си адвокат.

Разпявам светли чувства и концертът

започва с три октави по-богат.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...