20 mar 2012, 16:01

Чичопей

  Poesía
1.5K 0 12

 

 

 

                  Ч И Ч О П Е Й

 

 

На клонче неразцъфнало в душата

е кацнал този странен чичопей.

Храна не иска, не е на заплата,

а как безгрижно птиченцето пей.

 

Опитвам се да го прогоня с мисли,

че много рано се е настанил

на сцената в конкурса за солисти,

но не престава пак певецът мил.

 

И как да ми повярва, че дуетът,

замислен с мен, е нотно ослепял?

Дори ми опонира той: Поетът

от детството с надежда в теб е пял!

 

Усмихвам се с вина пред аргумента

на непознатия си адвокат.

Разпявам светли чувства и концертът

започва с три октави по-богат.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...