Чистачи... на Души
Малцина са орисани – Те могат,
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите,
извайващи безценния ни Блян,
наливаме... и пием - до насита,
достигнали най-светлия Олтар!
С насладата от песен на Авлига,
с ревящия, тъй страшен Океан,
блажените емоции, Ни стигат,
рушат стените - и остават там!
Глухарчета, със пролетния вятър,
се гонят - и ни правят пак Деца,
наивни... и се смеем на Съдбата,
звънливи песни, влюбено ехтят!
А той, Животът, инак си е дрипав,
прегърбен Старец виждаме... уви,
Те, в прелестна одежда го обличат,
названи са от древността - Творци!
След допира ефирен, през телата,
в миг, казваме им своето... Амин,
но може би, обсипващи ни в злато,
те всъщност са отчайващо... сами!
Разказват, че щастливи са, когато,
вълшебството им, Някой долови,
с крилете си, по-нежни от росата,
не са ли те... Чистачи... на Души?
© Ангел Колев All rights reserved.
