Mar 28, 2005, 7:19 PM

Човече

  Poetry
1.4K 0 2
Човече, хей, спомни си,
небето беше синьо
преди да дойде той -
този облак от тъга,
който ти донесе тя.

Човече, припомни си,
колко хубав бе светът,
когато беше сам,
как ценеше ти високо
свойта свобода,
преди да дойде тя.

Човече, пак си сам,
както преди да дойде тя...

Човече, припомни си
за свойта свобода...

Човече, тя си тръгна
остана ти...!
В осъзнат момент прегърна
свойта самота,
не можа да я превърнеш
в чиста свобода.

Човече, знай небето
над тебе пак е синьо,
просто трябва да го видиш,
там над твоята тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...