tuik (Атанас Спасов) tuik (Атанас Спасов)
5 37
Mar 28, 2005, 7:19 PM

Човече

  Poetry
1.4K 0 2
Човече, хей, спомни си,
небето беше синьо
преди да дойде той -
този облак от тъга,
който ти донесе тя.

Човече, припомни си,
колко хубав бе светът,
когато беше сам,
как ценеше ти високо
свойта свобода,
преди да дойде тя.

Човече, пак си сам,
както преди да дойде тя...

Човече, припомни си
за свойта свобода...

Човече, тя си тръгна
остана ти...!
В осъзнат момент прегърна
свойта самота,
не можа да я превърнеш
в чиста свобода.

Човече, знай небето
над тебе пак е синьо,
просто трябва да го видиш,
там над твоята тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0