Тази микро-Вселена която създадохме с чувства
наш храм е!
Но също тъй наш е затвор.
Животът е мъка и битка жестока, изкуство
И срам е
да слезе душа от небето, за да живее в обор.
Но мъдър е Бог, милосърден и всички обича!
Дал ни е избор:
в дворец да живеем или във коптор.
Човеколюбец голям Е!
На щастие всички обрича...
Направил е тъй, че цветята растат върху тор.
© Ангел Милев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
