Човекът, който върви по вода
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо.
И земята омеква в утъпкани улици,
там, където вятър люлееше нивите,
а човекът, който върви по вода, замислен брои
колко смърт им остава на живите.
Той е целият в прах от пътеките кръстни,
той обича открити очи и открити пространства.
Всички нощни момичета и шосета околовръстни
го познават по слух и усещат солените рани.
И това е солта на земята –
и вечеря, където сме тихо поканени –
вино и хляб, за да можем до утре да спорим.
А човекът, който върви по вода, слиза сам на брега
в този край на света
и закрачва след своите кораби.
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен.
Но човекът, който върви по вода,
във ръце го държи
и прощава – сега и завинаги.
© Пламен Сивов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих за вярата, за вечния сблъсък на тленното с духовното!
-
Браво! Нека Бог да Ви пази и вдъхновява! Христос воскресе!
-
Христос Возкресе! Жестоко невинен свят с детски очи и един "странник" който го държи в ръце и му прощава... Жестока реалност! Затвори очи и си представи илюстрацията! Аз го направих. Слях думи и картина и ме заболя! Много ме заболя! Защото с прошка не можеш да излекуваш вродена жестост! Тя расте заедно с "детски невинният свят". Расте и възмъжава! До кога този "ходещ по вода " ще носи невинно жестокият свят? Кога ще го пусне да плува, или ходи? И... този свят ще може ли, или ще се удави в своята вродена жестокост? Еретични думи! Знам! Но, как да прочетеш това и да не се замислиш? Поздрав за прекрасният стих и истината в него! Благодаря!
-
поезия!
-
Поздравления за написаното и изпятото!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
той обича открити очи и открити пространства."
От текста и музиката се е родила една прекрасна песен.
Поздравления!