Чудо
Мила, мила, чудо стана!
Днес разхождах се в парка
и видях децата да тичат и играят.
Засмени и весели, и игриви
те рецитираха стих за теб, стиха, който
винаги искал съм да напиша за теб.
И колко красив и чувствен бе, и нежен.
Всичко се обърна в мен!
Какъв вълшебен ден!
И полетях на крилете на безмерна
обич към теб и написах
още един куплет.
Една е тя, която нося
в сърце и душа!
Една е тя, като
светлинката на деня!
И от изсипалия се летен дъждец
роди се най-пъстроцветната дъга.
Играеха около мен веселите деца
и рецитирахме стиха!
И да, в мен вяра има!
Рецитирахме стих за моята любима.
Чудо, мила, чудо стана днес!
И знам ще ме чакаш ти нощес влюбена.
Ти, моя единствена!
© Давид Иванов All rights reserved.
