Чудо ли си ?
Чудо ли си, че така ме омагьоса,
промени представите ми за жена,
ето няколко въпроса,
скитащи се в моята глава :
Тялото ти тъй ли лепне,
или лепнат ми ръцете,
че лекичко прегръщам те и сетне,
с часове не мога да те пусна ?
Устните ти ли са горски мед,
моите ли са жужукащи пчелички,
че със часове да те целувам съм зает,
а езичето ти приказно ме гъделичка ?
Очите ти ли са магнит,
че моите така привличат,
най-разкошни, с цвят на лазулит,
да ги съзерцавам продължително обичам ?
Кожата ти ли е жарава,
че когато в нея си допра ръцете,
градусите на кръвта ми повишава,
пламва от любов сърцето ?
Мрежа ситна ли е любовта ти,
че щастлив оплитам се в нея,
и не мога от сега нататък,
миг без тебе да живея ?
Имам още хиляди въпроса,
за теб и твоята природа,
с чудо ли живота ми тъй захароса,
че без тебе вече хич не мога ?
© Деян Димитров All rights reserved.
