Nov 29, 2009, 10:33 AM

Чудото

  Poetry » Other
971 0 8

Galateya & Канибал

 

По пътя си вървя унила
и търся жадно чудеса,
дали в звездите са се скрили,
или пък в тъмната гора?

Не ги търси, светът е малък
и няма да откриеш нищо,
за да не бъдеш вече жалка,
открий света в една въздишка.

О, не, не искам да въздишам,
и в мрака търся светлина,
и под дъгата да изтичам,
да стресна сънната луна.

Добре,,разбирам, само помисли си
във тоя свят на болка и лъжи
едно е ясно и осмисля дните -
че чудото, това си всъщност ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Баракова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...