Чудото на любовта
Магия има нейде по света,
но не фалшива - истинска магия.
Когато се смирява вечерта,
душата литва, за да я открие.
Любов ли, чудо ли е, аз не знам,
но всеки път задавам си въпроса.
И всеки път с все по-нарастващ плам,
когато отговора неразчетен нося.
В пороя на насрещните лица
съм само сън от бъдеще удавен.
Немил-недраг, несъвършено цял,
в небето корените на подземното заравям.
Открих те късно в моя небосклон -
звездата сетна, падаща към мене.
Приех, че космосът е общият ни дом,
но с квадратурата на цялата вселена.
Приех, че си последната любов -
единствената моя аксиома.
Светът без теб е само лобен ров -
една фатална игрек-хромозома.
Каквото и да стане, ще горим
в прегръдките си шеметни до рая.
С душите си - фитил, да осветим
невидимата стълба на безкрая!
© Младен Мисана All rights reserved.
