Ледената кралица всеки ден там стои -
в двореца от замръзналите си сълзи.
Не можеш вече със нищо ти я сломи,
чудовището в нея навсякъде пълзи.
На мира то и ден, и нощ не я оставя,
ни когато е сама, ни със други хора,
кара често кралицата да оглупява
и да чувства, че е грешник в затвора.
Чудовището е като нелечима болест
и тя мрази го, защото много го обича,
но оставя й само безкрайна горест,
защото то винаги при другите ще тича.
© Есенен блян All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
