В чуждо измерение.

сякаш в тяло без душа.

Просто многоточие към

края...

и всичко бездушевно слива

се в едно.

В чуждо измерение.

суета и мрак — връхлитат

мислите ми пак!

Питам се...защо ли толкова

е тъжно в този час!?

В чуждо измерение.

нямам време аз за вас,

за хора по - студени от леда.

за хора без чувство за вина...

за хора без душа.

В чуждо измерение съм,

няма как...

все по трудно ми е да плача,

аз без глас...

Далеч! Не приближавайте!

Стига толкова лъжи...

прекалено много ще горчи!

И звук , отрони се в тишината,

цигулка плаче нежно в ноща...

Плаче малкото девойче, из улиците

на града.

Изчезна лунната светлинка...

изгря и слънчицето вече.

Край нея мина възрастна жена,

и подаде и в този час ръка.

Къде си тръгнала? Запита нежно,

тя...

момичето заплака и си замълча.

жената я прегърна и ѝ каза :

"Ще се сбъдне и твоята мечта !"

Върви! Прибирай се и рече тя !

 Красимира Колева  / Bellissima©

28 / 07 / 2019г.