Чуждо измерение
В чуждо измерение.
сякаш в тяло без душа.
Просто многоточие към
края...
и всичко бездушевно слива
се в едно.
В чуждо измерение.
суета и мрак — връхлитат
мислите ми пак!
Питам се...защо ли толкова
е тъжно в този час!?
В чуждо измерение.
нямам време аз за вас,
за хора по - студени от леда.
за хора без чувство за вина...
за хора без душа.
В чуждо измерение съм,
няма как...
все по трудно ми е да плача,
аз без глас...
Далеч! Не приближавайте!
Стига толкова лъжи...
прекалено много ще горчи!
И звук , отрони се в тишината,
цигулка плаче нежно в ноща...
Плаче малкото девойче, из улиците
на града.
Изчезна лунната светлинка...
изгря и слънчицето вече.
Край нея мина възрастна жена,
и подаде и в този час ръка.
Къде си тръгнала? Запита нежно,
тя...
момичето заплака и си замълча.
жената я прегърна и ѝ каза :
"Ще се сбъдне и твоята мечта !"
Върви! Прибирай се и рече тя !
Красимира Колева / Bellissima©
28 / 07 / 2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Karolinne Kolewa Всички права запазени
