Чувства
Сърцето ми - вулкан от чувства,
изригващи от незнайни дълбини.
От лавата в пепел се превръща,
но никога не спира да тупти.
Очите ми - реки от сълзи,
преливащи от свойте корита.
Изричат неизречените думи
на моята изгубена душа.
Душата ми - ранена пеперуда,
притихнала в нечии ръце.
Да литне пак, сила не намира,
на своите отрязани криле.
© Христина Семовска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
