Мамо, бях щастлив,
като първата зора на лятото,
грейнал и сияещ,
за това повярвах, мамо.
Мамо, бях толкова ядосан после
досущ горски пожар в разгара,
че ти счупих любимата ваза
в яростта си я ударих в пода.
Тя се пръсна на хиляди парчета.
Толкова се натъжих, мамо,
като пресъхнала река досущ,
че взех едно парче от пода ...