Чувствени са словата в ранения,
възпяти от нещастното сърце,
което в свои необятни мъчения,
смачква засятото от Бога зрънце.
В шепите потънали са сълзи
изгрева ги превръща на море,
което надига ревящ вой и търси,
в пясък застланите брегове.
Словата често ни карат да плачем,
макар с гордост виждаме в нас,
как се разплита отговор незнаен,
отърсвайки ума от вечния му мраз...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up