Ч У В С Т В О

Тъй хубаво е ти да зваеш,

че някой с обич за теб мисли.

Животът - труден, но нехаеш,

щом страниците му разлистиш.

О, тази мисъл теб те сгрява

и дава ти неземни сили -

дори и подвизи тогава

готов си да извършиш смели.

Едни го щастие наричат

и дар от Бога го зоват.

На смърт го други пък обричат,

не могат да го оценят.

А то е чувство тъй красиво!

Не всекиму се то отдава.

Във ежедневието сиво

то смисъл на живота дава.

Аз тъй се радвам, че го имам!

Със него аз съм тъй богата!

Не бих го даже заменила

за вси богатства на земята!