Mar 13, 2012, 9:57 AM

Циганин

  Poetry
2.2K 0 15

ЦИГАНИН

 

         “Циганите, казват, че са лоши.

           Зная! Но не ми е жал...”

                                   Асан МЕРКОВ

 

Аз цял живот съм скитник в тоя свят

и скитнишко е цялото ми племе –

живея ден за ден, понасям глад,

крада каквото може да се вземе;

 

спечеленото вечер не броя –

до късно пея и до късно пия,

не сея жито, крави не доя

– аз яздя кон, живея от просия.

 

Светът ме съди за какво ли не,

светът ме гледа гневен и навъсен,

но може ли светът веднъж поне

по цигански да тръгне след кръвта си?

 

Над мен си, Господи, едничък Ти.

Но да ме съдиш – даже Ти не можеш,

че Ти, откак земята се върти,

не си бил циганин на нея, Боже!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах.
    Без последния куплет.
  • !!!!!!
  • Творецът познава дори душата на стръкчето крехка трева...
    дал ни е познанието, но и право на избор, как да живеем...за жалост
    този така романтичен образ е олицетворение на мизерия и нищета..
    живот и поезия в един великолепен стих..
    почитания, Северянино..
  • По-лесно е да осъдим, отколкото да се опитаме да разберем... за съжаление.
    Поздрав, северянино!
  • Всички имаме заложено в кръвта си по нещо циганско, но не му даваме воля... А стихът ти е прекрасен! Както винаги - завладяващ и оставящ жива следа! Поздравления!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...