Oct 13, 2009, 1:34 PM

Циганското лято

  Poetry
830 0 4

Последните лъчи на слънцето

се изляха в дюлята на двора.

Усещам тънкото ухание

на ябълки и вино,

на огън и билки,

и приближаваща зима.

 

Листата на вишната се изрониха -

разтопен кехлибар и бакър.

Бездомен и самотен вятър

цяла нощ разбърква с пръсти

къдравите коси на лозата.

 

Циганското лято...

 

Симфония от цветове

и чувства...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...