Цигулар
Спря се отново и тежко въздъхна.
Трудно се движи, всичко боли.
Пустата старост вкопчи се в него
и нощем не дава му даже да спи.
Бедният цигулар от нашата улица,
с мъка надигна се за да върви.
Може би някой, там на площада,
щом го послуша, ще се смили.
Бавно извади цигулката стара,
с треперещи пръсти лъка изви.
Заплака тя жално и заразказва,
съдбата му тежка взе да реди.
Момиченце малко пред него застана
и дълго го гледа с невинни очи.
Ръката му хвана и я целуна:
"Повярвай ми дядо, ще спре да боли!"
Цигулката падна в нозете му стари,
радост надигна се в морни гърди.
Не бе получавал милувка такава,
милувка от ангел с детски очи!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
