Цигулка свири в мрака
Горчи вкуса на самотата
в безмилостно напиращ вик.
И в кънтящия звук на тишината
потапя се преминалия безметежно миг.
И в разкъсаните бели листи
с изписани любовни думи,
отпечатъци оставили са нечий пръсти,
от сълзи погребани в нечути вопли.
И някъде цигулка свири,
и вплита струните си в тишината...
И разказва с нежните си звуци
за любовта, прокълната от съдбата...
И нощта е тиха... тъжна...
облечена във черното си кадифе,
и малките звездици плачат,
потънали в прегръдките на огромното небе.
И цигулка свири в мрака...
с тъжни, нежни струни...
Песента й плаче в тишината,
проклинайки съдби...
И потъва в песента й тъжна
споменът за любовта...
и остава само тишина...
В мрака стапят се болезнени следи,
а тя... самотата, все така продължава да горчи...
в безмилостно напиращ вик.
И в кънтящия звук на тишината
потапя се преминалия безметежно миг.
И в разкъсаните бели листи
с изписани любовни думи,
отпечатъци оставили са нечий пръсти,
от сълзи погребани в нечути вопли.
И някъде цигулка свири,
и вплита струните си в тишината...
И разказва с нежните си звуци
за любовта, прокълната от съдбата...
И нощта е тиха... тъжна...
облечена във черното си кадифе,
и малките звездици плачат,
потънали в прегръдките на огромното небе.
И цигулка свири в мрака...
с тъжни, нежни струни...
Песента й плаче в тишината,
проклинайки съдби...
И потъва в песента й тъжна
споменът за любовта...
и остава само тишина...
В мрака стапят се болезнени следи,
а тя... самотата, все така продължава да горчи...
© Ди All rights reserved.
