Горчи вкуса на самотата в безмилостно напиращ вик. И в кънтящия звук на тишината потапя се преминалия безметежно миг.
И в разкъсаните бели листи с изписани любовни думи, отпечатъци оставили са нечий пръсти, от сълзи погребани в нечути вопли.
И някъде цигулка свири, и вплита струните си в тишината... И разказва с нежните си звуци за любовта, прокълната от съдбата...
И нощта е тиха... тъжна... облечена във черното си кадифе, и малките звездици плачат, потънали в прегръдките на огромното небе.
И цигулка свири в мрака... с тъжни, нежни струни... Песента й плаче в тишината, проклинайки съдби...
И потъва в песента й тъжна споменът за любовта... и остава само тишина... В мрака стапят се болезнени следи, а тя... самотата, все така продължава да горчи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.