Cипкав рефрен
Намерих снимки – пожълтели, стари,
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.
И сякаш звънко с човчица удари,
прозорецът ми спомен дълговрат,
хартиен жерав... Ох, какъв обрат –
корава съм. Дали? В очите па̀ри,
или пък от годините сълзят?
Или от порив от тъга роден?
Завъртат се стрелките, но назад.
И виждам себе си и тебе – млад,
китара рони сипкаво рефрен...
И жерави танцуват и летят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
