Живеем точно срещу Махалата,
и само род не сме си, дет’ се вика.
Щом зимата си вдигна чукалата,
шест пъти претарашиха зимника.
Верига не помага, ни катанец,
компот, туршия, нищо не остава,
а кучето ми не е готованец,
но като мене взе да остарява.
Бидончето ни, с киселото зеле,
подпънали и нищо, че април е,
каквото е останало са взели,
дали да ида да им купя пиле?
Ракията у нас не е на почит,
все тънко – питето и мезето,
но почнат ли от виното да точат...
Настава чалготека... Общо взето.
Главата заболя ме и не мина,
но някак си намерих му колая
и пуснах слух – бурканите с стрихнина,
кои ли са? Е, само аз си зная.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
те ще изгубят ум и дума,
че сякаш смерчът ме е довя,
направо образцова чума.
От погледа ми, недоспал,
те до един ще се вкиселят
и във Бомбай и без сигнал,
знай, че до дни ще се преселят.