Чудо
Знаеш ли, повярвах в чудеса,
Въпреки че ти ме изостави.
Чудото е именно в това,
Че макар кървящо и макар със рани,
Моето сърце все още слабо тупка,
Нищо че безмилостно го стъпка.
Ти си тръгна без да се обърнеш,
Може би така е по-добре...
Иска ми се със любов да ми отвърнеш,
Но любов ли е, когато те обичам аз, а ти не ме?
Няма да те търся, обещавам,
И прости ми - аз за всичко ти прощавам...
Трябва пак да се науча да живея.
Питам - как се дишаше без теб...?
Как отново от сърце да се засмея?
Как без теб да продължа напред?
Може би ще питам небесата,
Все пак вече вярвам в чудесата...
28.10.2025г.
© Роси All rights reserved. ✍️ No AI Used
