Дъждът е цветен, есенно красив
и капките са бисерни, растат.
Дъждът е чист, щастлив, свободен, жив
и мислите, окъпани блестят.
В душата тихо, кротко ромоли.
Измива щедро гняв, тъга и страх.
И връща ме в момичето, нали?
Което аз така и не разбрах.
Обичам този свеж, неканен гост,
открил ми най-любимите черти,
след него е живота мил и прост,
по детски пак се учи да лети.
© Милена Френкева All rights reserved.
Права си за дъжда и настроението. Аз пиша с удоволствие и за слънцето, и за дъжда, защото са ми любими
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
