Цветница
"Цветано, моме, Цветано,
цветна ти, моме, градинка
като от Бога картинка.
Росен ми здравец най-напред,
до него невен с лаленце,
момини сълзѝ ухаят,
иглики, още зюмбюли.
Кичест се люляк позасмял,
а ти си, моме, тъжовна."
"Как да се смея, байно льо,
като съм китка набрала,
от всяко цвете турѝла,
да си я бодна на чело,
да ми я грабне либето,
либето ми, най-милото,
ваклото младо дюлгерче.
А той ми нощя заминал
на дълъг гурбет, байно льо,
далече, чак при звездите.
С месеца вече ще свети,
градинка ще ми огрява."
© Нина Чилиянска All rights reserved.
