natalie1987 (Natalie)
61 30
Apr 25, 2021, 9:44 PM

Цветница е! 

  Poetry » Love
653 2 3

Тъй усмихнат е денят

и с върбови клонки светът е закичен...

Слънцето прегърна пролетта,

всеки е щастлив, добър и по-различен.

 

Вървя към църквата в тази суматоха,

заглеждам се в хората, в техните деца...

Усмихвам се и бързо подминавам,

за да не видят, че вървя с тъгата под ръка.

 

Те са тъй слънчеви, щастливи,

дано нивга радостта им се не помрачи,

за моята тъга и болката в гърдите

ти сега, сърце пред тях мълчи...

 

Прекрачих прага - мирише на тамян,

запалих свещ - една надежда,

оставих и пара - ей, така...за здраве,

а Богородица смирено ме поглежда.

 

Свих се там.., в един ъгъл близо до олтара,

никой......, само Господ ме видя,

молих му се - знаех, че ме чува,

изслуша ме.., не му се досвидя.

 

Помолих го на следващият празник

към църквата с тебе да вървя

усмихната, щастлива като тези хора

да дойда и да му благодаря.

 

Моето слънце да бъдеш тогава,

аз да бъда за теб пролетта,

ръцете ми върбови клонки...

О, колко щастлив ще бъде и за мене деня...

© Natalie All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??