Цветница е!
Тъй усмихнат е денят
и с върбови клонки светът е закичен...
Слънцето прегърна пролетта,
всеки е щастлив, добър и по-различен.
Вървя към църквата в тази суматоха,
заглеждам се в хората, в техните деца...
Усмихвам се и бързо подминавам,
за да не видят, че вървя с тъгата под ръка.
Те са тъй слънчеви, щастливи,
дано нивга радостта им се не помрачи,
за моята тъга и болката в гърдите
ти сега, сърце пред тях мълчи...
Прекрачих прага - мирише на тамян,
запалих свещ - една надежда,
оставих и пара - ей, така...за здраве,
а Богородица смирено ме поглежда.
Свих се там.., в един ъгъл близо до олтара,
никой......, само Господ ме видя,
молих му се - знаех, че ме чува,
изслуша ме.., не му се досвидя.
Помолих го на следващият празник
към църквата с тебе да вървя
усмихната, щастлива като тези хора
да дойда и да му благодаря.
Моето слънце да бъдеш тогава,
аз да бъда за теб пролетта,
ръцете ми върбови клонки...
О, колко щастлив ще бъде и за мене деня...
© Natalie All rights reserved.
