Къде ли да скрия
строшената маска,
къде ли да избягам сега,
скъсаха се моите обувки,
боса ще тръгна под дъжда.
В джоба свой ще набутам
парчетата от вчерашна дъга
и с евтино лепило
бързо ще ги залепя.
По нея аз ще ходя
боса и под дъжда,
но винаги щастлива ще бъда
сама с пъстрата дъга.
© Лилия All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
