Септември полегна в шубраците
с куп бои и четки във скута,
напои с топла охра клонаците
разпръсна килим от изсъхнала шума
Октомври покри долините
с мъгли като бели платна
платноходи плъзнаха по скалите,
а в камината огънят забумтя.
Ноември разтърси дъбравите
обагрил земята със цвят,
стремглаво оголи върхарите
и… заваля първият сняг
После декември уви ни в надежди
и раздаде ни празнична власт,
да събудим вярата в себе си
и обикнем живота със страст.
© Валя Сотирова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Имам няколко забележки, но няма да ги споделям тук