Цветя
Дори цветята ще оживеят
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят
със таз руменина,
И няма да избледнеят
под жарката луна!
© Вероника Николова All rights reserved.
Дори цветята ще оживеят
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят
със таз руменина,
И няма да избледнеят
под жарката луна!
© Вероника Николова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...